Ден на народните будители. Почитаме българските книжовници, възрожденци и просветители
Днес, на 1 ноември, означаваме Деня на националните будители – празник, пристигнал от сърцата на българите в символ на признателност и почитание към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално избавление. Няма различен народ с подобен празник - поклонение към будителите на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Празникът се отбелязва годишно с факелни шествия на 1 ноември и е формален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народ дава подтик на националноосвободително придвижване по българските земи. България, преди малко е отхвърлила османското господство, осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе битка за национално избавление. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност на националните будители освен като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
Това е денят на всенародна респект и самопризнание към свети Иван Рилски, считан за небесен настойник на българския народ и страна, останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството. Почитани са и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Денят е отдаден на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско съзнание.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята " История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
През 1922 година Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, по самодейността на група интелектуалци: Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители.
По мотив оповестяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски споделя: "...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот... "
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за " празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България ". На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора. На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители. Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на националните будители:
" Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни ".
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. Забраната е част от редовно налаганата в обществото агитация и цензура, присъщи за целия интервал на тоталитарно ръководство на България. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята на България. Въпреки това традицията остава непокътната в паметта на българския народ. В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано: да вземем за пример в региона на град Пирдоп на този ден учениците от началните учебни заведения създават фенерчета с изписани букви от българската писменост, осветени от вътрешната страна, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в доста случаи с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от XXXVI Народно заседание на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов - ръководител на Общонародното съдружие " Мати Болгария ".
От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали. "
Духовното просвещение на българския народ дава подтик на националноосвободително придвижване по българските земи. България, преди малко е отхвърлила османското господство, осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе битка за национално избавление. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност на националните будители освен като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
Това е денят на всенародна респект и самопризнание към свети Иван Рилски, считан за небесен настойник на българския народ и страна, останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството. Почитани са и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Денят е отдаден на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско съзнание.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята " История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
През 1922 година Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, по самодейността на група интелектуалци: Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители.
По мотив оповестяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски споделя: "...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот... "
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за " празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България ". На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора. На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители. Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на националните будители:
" Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни ".
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. Забраната е част от редовно налаганата в обществото агитация и цензура, присъщи за целия интервал на тоталитарно ръководство на България. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята на България. Въпреки това традицията остава непокътната в паметта на българския народ. В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано: да вземем за пример в региона на град Пирдоп на този ден учениците от началните учебни заведения създават фенерчета с изписани букви от българската писменост, осветени от вътрешната страна, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в доста случаи с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от XXXVI Народно заседание на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов - ръководител на Общонародното съдружие " Мати Болгария ".
От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали. "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ